|
Създаване на A.S."ROMA"
На 22 Юли 1927 г. след продължителна среща под топлите слънчеви лъчи, в къщата Кростароза (Crostarosa) е поставено началото на един от най-значимите италиански клубове: футболен клуб РОМА.
В онези години, когато футболното надмощие принадлежи на северните отбори, в бавното и трудно издигане на римският футбол e ясно подчертана липсата на отбори от средна Италия: в първият национален шампионат тимът на Алба завършва последен в група А, а този на Фортитудо достига последното място в група Б. През сезона 1927/1928 тимът на Лацио също успява да завоюва правото си за участие в Серия А. Така градът Рим вече има трима свои представители в утвърждаващото се като най-атрактивно, но и изключително трудно първенство. От тук идва раждането на идеята за обединяването на тези три клуба и сформирането на конкурентно-способен тим, който да успее да се противопостави на северните отбори.
Тимът на Лацио , ревнив по отношение на своята древна традиция, отказва каквото и да било съгласуване , докато представителите на Алба, Про Рома, Фортитудо и Роман се съгласяват да проведат среща на ул. "Уфичи дел Викарио" 35 в центъра на Рим.
Медиите описват тази среща по съвършено еднакъв начин: има няколко въпроса за обсъждане - псевдоним, избор на име за отбора, цвят на фланелките, игрището и играчите, като освен това, разбира се и определянето на целият ръководен състав.След няколко часа дискусии решението за име на клуба е взето: на новоизбраният президент г-н Фоски се пада честта за произнасяне на знаменитата фраза: "... ще го наречем РОМА".
Що се отнася до избора на цветовете, символизиращи отбора, предпочитанията единодушно попаднали на униформата на Римляните - червена със странични жълти ивици. Най-сериозната пречка, чието разрешаване все още предстояло била изборът на игрище, където тимът да провежда своите срещи: предизвикателството било за намиране на игрище, което да бъде подходящо и да може да приема феновете на четирите обединени клуба, но нито един стадион във "Вечният град" не бил подходящ за тази цел.
По тази причина било установено временно срещите да се провеждат на Мотовелодромо Апио (Motovelodromo Appio), докато приключи изграждането на чисто нов стадион, притежание на РОМА, който да бъде построен в непосредствена близост с Монте деи Коkи (Monte dei Cocci) в областта Рионе Тестакио (Rione Testaccio). Новият стадион трябвало да бъде точно копие на този, притежание на Евертън от Ливърпул.
Последният проблем за решаване бил изборът на играчи, които очевидно да бъдат най-добрите измежду различните тимове, участващи в обединяването; Итало Фоски, президентът на новосформираният клуб, назначил управителен съвет, състоящ се от Петер Кростароза, Данило Балдони, Себастиано Бартоли, Винченцо Бианконе, Америго Де Бернардинис и Джузепе Стинкели.
На практика се оказало, че трябва да бъдат жертвани около 30 играчи, което станало причина за доста оживени и противоречиви дебати.В крайна сметка било взето решение, че на треньора Гарбут (бивш селекционер на Генуа) ще бъде поверен отбор от 28 футболисти: Рапети, Браманте, Бианки, Каппа, Канестрели, Де Микели, Ферарис IV, Прети, Скокко, Скардол, Збрана, Витори и Дзамполини от тима на Фортитудо; Баланте, Анджело Бианки, Корбионс, Кини, Деньи, Фазанели, Матеи, Ровида, Дзироли и Челестини от Алба; Карпи, Боси, Фозо, Иснарди и Мадалуно от тима на Роман. Към тези играчи се присъединява и централният нападател Бусик (Busich), който е спечелен на пазара и е единствената покупка за първия сезон на клуба.
Новосформираният футболен клуб играе за първи път на 28 Юли 1927 г. и печели с 2-1 срещу унгарците от отбора на Уйпещ (Ujpest).
Първият мач срещу италиански отбор е срещу тима на Ливорно завършил с победа на римляните с 3-2.
В рамките на италианското първенство футболен клуб РОМА печели своето първо Скудето в шампионата през 1941-1942 (с изключително добро представяне на "giallorossi"-те: 42 точки в 30 мача, 55 отбелязани гола и 21 допуснати, 16 победи, 10 равни мача и едва 4 загуби).
Следват трудни години за клуба до тяхното първо и единствено изпадане през 1951 г. С незабавното си завръщане в елита на Серия А, отборът отново участва в битката за призовите места и успява да завоюва трето място в италианския шампионат, както и Купата на УЕФА през 1961 г. За първи път играчите печелят Купата на Италия през 1964 г., а вече притежават 7 спечелени купи в тази надпревара.
Най-славните години на РОМА са 80-те. Отделно от спечелените 2 Купи на Италия, през този период е завоювано и второто Скудето, вдигнато от треньора Нилс Лидхолм през 1983 г., по което време отборът на Лацио се намира във втора дивизия (серия Б). През следващата година само една изпусната дузпа срещу Ливърпул на стадио Олимпико дели РОМА от спечелването на Европейската купа.
През 2000 г. скептиците не пропуснаха да отбележат факта, че РОМА плати доста висока сума - 23 млн. лири за вече 31-годишния нападател Габриел Батистута. Благодарение на колективната и всеотдайна игра на целият отбор, през сезона 2000-2001 РОМА спечели своето 3-то Скудето след близо 18-годишна пауза, със 75 точки в своя актив (Ювентус 73, Лацио 69). А със своите отбелязани 20 гола през този сезон Батистута даде отговор на скептиците защо клубът е взел решение да осъществи този рекорден трансфер.
През следващият сезон 2001-2002 тимът завърши на второ място, само на 1 точка от шампиона Ювентус. |